СХЕМА 1: ,,ПАРИЧНО МУЛЕ"

Схемата може да се развие самостоятелно или като елемент от по-сложни схеми, включително за електронно изпиране на пари, когато ролята на ,,муле" играят банкови сметки и интернет акаунти.

 

 

СХЕМА 2: ,,ПАРИЧНО МУЛЕ - БАНКОВА СМЕТКА"

Схемата може да се развие самостоятелно или като елемент от по-сложни схеми, включително за електронно изпиране на пари, когато парите не се изтеглят изцяло в брой, а стават предмет на последващи електронни операции, които ги трансформират например във виртуални активи.

 

СХЕМА 3: ,,ПАРИЧНО МУЛЕ - СЛАМЕН ЧОВЕК"

Схемата може да се развие самостоятелно или като част от друга схема. Трудността при разкриването й е свързана с ,,невидимостта" на връзката между предикатното престъпление и откриването на кредит. Подозренията за нередност, възникващи например от икономическата неоправданост на кредита с оглед дейността на кредитополучателя или от процедурата по публична продан, навеждат към разследване на друг тип престъпление - например, данъчно, а не към изпиране на пари. Деецът рискува отговорност за друго престъпление или оправдаване поради липса на доказателства за него, като и в двата случая се стреми да запази придобитото чрез предикатното престъпление, вкл. като се ползва от силата на пресъдебно нещо на съдебния акт и правилото ,,не два пъти за едно и също нещо".

 

СХЕМА 4: "ЕЛЕКТРОННО ИЗПИРАНЕ НА ПАРИ ЧРЕЗ УСЛУГИ ЗА ИНТЕРНЕТ РАЗПЛАЩАНЕ"

 

СХЕМА 5: "ЕЛЕКТРОННО ИЗПИРАНЕ НА ПАРИ ЧРЕЗ ПРЕДПЛАТЕНИ КАРТИ"

СХЕМА 6: "ЕЛЕКТРОННО ИЗПИРАНЕ НА ПАРИ ЧРЕЗ ПАРИЧНИ ПРЕВОДИ"

 

СХЕМА 1

Обобщена схема на данъчни престъпления (укриване на данъчни задължения и източване на данъци), очертаваща участието на търговци, извършващи реална стопанска дейност, и ,,кухи търговци". Схемата е в максимално опростен вид и служи за основа на всички видове схеми за данъчни престъпления.

 

 

СХЕМА 2

Обобщена схема на данъчни престъпления, очертаваща предимно схеми на данъчна измама и намаляване на данъци чрез престъпно източване на ДДС и стратегиите на участващите в схемата търговци на различни етпаи от развитието на схемата. Схемата е в максимално опростен вид и служи за основа на всички видове схеми за тези видове данъчни престъпления.

 

 

 

СХЕМА 3: КАРУСЕЛНА ИЗМАМА: липсващ търговец

Схема на вид вътреобщностна данъчна измама при целено избягване на плащане на ДДС при вътреобщностни доставки. Типично за дружеството ,,липсващ търговец“ е, че то е „подставено” лице, регистрирано по ДДС, което декларира привидни доставки като получател по доставки на стоки без данъчен кредит от нерегистрирани лица или получател по ВОП; декларира привидни доставки с начислен ДДС и изкуствено формира данъчен кредит; прикрива сделки, реално осъществени между нерегистрираните лица – производители и големи преработвателни дружества или търговци на едро, които се явяват техни преки доставчици; не плаща декларирания ДДС за внасяне като резултат за периода или внася ДДС, но много нисък размер спрямо декларираните обороти, посредством приспадане на данъчен кредит по фактури за доставки на стоки или услуги, които не са действително доставени или извършени. След натрупване на задължения към бюджета това дружество бива замествано в схемата на данъчна измама с ново дружество. Дружеството ,,буфер“ не е реален ползвател на предимствата от реализираната данъчна измама, за разлика от дружествата ,,брокери“. Възможно е един „буфер” да работи с няколко „брокера” едновременно. ,,Буферът“ декларира големи обороти, но малък ДДС за внасяне за периода, или в повечето от данъчните периоди е в процедури по приспадане на декларирания данък. Той прекъсва връзката между „брокера“ и „липсващия търговец”. Дружеството ,,брокер“ е организатор на данъчната измама и се ползва от неправомерно формираното право на приспадане на данъчен кредит. Това е фактически получател на стоки по прикрити сделки, когато в схемата на данъчна измама не участва „буфер”. Той осъществява реални доставки към български и чуждестранни клиенти, отличава се с добра репутация и стопанска надеждност. Типично за неговите клиенти е, че това са търговски вериги, чуждестранни лица и др., които не участват в измамата.

 

 

СХЕМА 4: КАРУСЕЛНА ИЗМАМА: вариация на ,,липсващ търговец"

Схема на вид вътреобщностна данъчна измама при целено привидно деклариране на вътреобщностни доставки и вътреобщностни придобиване, която се основава на ползване на незаконно данъчно предимство чрез прилагане на нулева ставка на ДДС. Типично дружествата производители се отличават с добра репутация и стопанска надеждност и разполагат с големи производствени мощности и реализират продукция в големи обеми. Те поддържат трайни търговски взаимоотношения с константен брой преки доставчици и клиенти и осъществява реални сделки по покупко-продажба в рамките на дългосрочни договори за доставки. Те декларират големи обороти и значителен размер ДДС за внасяне като резултат за периода и декларират предимно доставки в страната, но също и извършени ВОД. Типично дружество А и Е са регистрирани по ДДС търговжи на едро, организатори на данъчната измама. Те извършват реална икономическа дейност и са изряден данъкоплатец. Поддържа трайни търговски взаимоотношения с преки доставчици, производители, изпълнители по дългосрочни договори, и декларират големи обороти. Те декларират ВОД и ефективно възстановяват ДДС. В схемата извършват привидни доставки на стоки към други търговци – „буфери” или други „брокери”, които декларират ВОД към търговци от ЕС и ДДС за възстановяване като резултат за данъчен период. Типично дружеството B е търговец на едро с характеристики на „брокер”. То декларира голям стокооборот. В схемата декларира привидни ВОД на стоки и ДДС за възстановяване като резултат за данъчен период. Облагите, които създава като участник в схемата на данъчна измама, се ползват от дружеството, организатор на измамата. Чуждестранните лица се отличават с характеристики на „проводници”, когато декларират ВОП, последвани от ВОД към същата или друга държава членка. Това са „подставени лица” от организатора на данъчната измама и често собственици на капитала се явяват български лица. Чрез тях се осъществяват големи по обем доставки на стоки, но сключените договори за доставки между българското и чуждестранното дружество само фрагментарно описват кои са страните по договора, техните задължения и срока за изпълнение. Не се откриват от данъчните органи на държавата-членка и имат характеристики на „липсващ търговец”.

 

 

 

СХЕМА 5: КАРУСЕЛНА ИЗМАМА: вариация на ,,липсващ търговец"

Това е вариация на схемата „липсващ търговец“, развита чрез повтарящи се кръгове от трансгранични доставки, при която засичането и противопоставянето на измамата е по-трудно и забавено, а източеното ДДС от „липсващия търговец“ е по-голямо. Каруселната измама е организирана на територията на поне две държави-членки на ЕС, участниците в която привидно извършват стопанска дейност и декларират серия от сделки със стоки, в това число ВОП и ВОД, при които отсъства икономическа логика и полезност. Типично, дружество В („липсващ търговец”) е новорегистрирано по ДДС или „спящо” дружество, което рязко увеличава обема на доставките си. Непосредствено след регистрацията си то декларира ВОП в значителни размери от дружества, регистрирани за целите на ДДС в съседни държави-членки, чийто собственици е възможно да са български физически лица. То не плаща декларирания ДДС за внасяне като резултат за периода или внася ДДС, но много нисък размер спрямо декларираните обороти, посредством приспадане на данъчен кредит по фактури за доставки на стоки или услуги, които не са действително доставени или извършени. След натрупване на задължения към бюджета и идентифицирането му като „липсващ търговец” от данъчната администрация, бива замествано с ново дружество. Типично за дружество „буфер” е, че декларира осъществени покупки и продажби на територията на страната, които са близки по стойности и обеми, и липсва видима икономическа изгода от дейността на дружеството. Дружеството декларира големи обороти и малък размер на ДДС за внасяне или в повечето данъчни периоди приспада ДДС. В отчетните регистри за предмета на доставките се посочват „стоки” или „услуги”, което затруднява проследяването на стоковия поток. В схемата този търговец прекъсва връзката между „брокера” и „липсващия търговец”, затруднява проследяването на произхода на стоките и осигурява правдоподобен данъчен кредит за „брокера”. В схемата може да бъдат включени няколко „буфера”. Типично непосредствено след регистрацията си дружеството С („брокер”) декларира ВОД в значителни размери и декларира ДДС за възстановяване като резултат за периода. Възможно е да извършва реална дейност извън схемата, но без голяма обществена и икономическа значимост. Често тази дейност служи като прикритие и има второстепенно значение. В отчетните регистри за предмета на доставките се посочват „стоки” или „услуги”, което затруднява проследяването на стоковия поток. Типично дружеството А („проводник”) е регистрирано на територията на друга държава-членка и декларира ВОП, последвани от ВОД към друга съседна държава-членка. То изпълнява задълженията си по подаване на декларации и плащане на ДДС, и същевременно на територията на държавата членка, в която е са регистрирано, не настъпват загуби в резултат на дейността му. По тази причина то остават извън полезрението на администрацията.

ОБЩА И СПЕЦИАЛНА БЕЗСТОПАНСТВЕНОСТ И ОБЩОТО ДЛЪЖНОСТНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

(чл. 219-220 и чл. 282 и сл. от НК)

Съдебна практика: безстопанственост, общо длъжностно престъпление

 

 

СХЕМА 1 "ОБЩА СХЕМА ЗА ИЗТОЧВАНЕ НА БАНКИ"

Представена е обобщена схема за източване на банкови и кредитни институции, но тя е приложима към всички видове търговски отношения, в които престъпната схема предвижда неплащане на задължение.

 

 

СХЕМА 2 ,,ПРЕСТЪПНА ПРИВАТИЗАЦИЯ"​

Р № 189/23.06.2009 г. на II НО по НД № 157/2009, с което се оставя в сила Решение №4/06.02.2009 г. на САС по ВНОХД № 1118/2008 г., с което е изменена Присъда № 89/22.04.2008 г. на ОС-Благоевград по НОХД № 343/2007 г. През 2000 г. Общински съвет взема решение за приватизация чрез търг на обособена част от общинско дружество, включваща производствени складове и прилежаща земя с определена площ, като възлага на кмета да осъществи процедурата. Тя е проведена и е сключен договор с акционерно дружество, което е въведено във владение. Общинският съвет възлага на Териториален кадастър-ЕООД да отреди самостоятелен парцел за обособената част съобразно решението за приватизация. По технически съображения е отреден по-малък парцел от предварително определения. Кметът на общината предлага на дружеството-купувач да купи и допълнителния парцел земя, но то отказва. Тогава, без знанието на Общинския съвет и на кмета на общината, заместник-кметът подписва с купувача анекс към договора за продажба, с който прилежащата земя в предмета на договора е увеличена с допълнителния парцел до размера на първоначално определената площ. Купувачът получава безвъзмездно допълнителната прилежаща земя. Първоинстанционният съд е приел, че заместник-кметът като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, е превишил властта и правата си, от което за общината са настъпили значителни вредни последици, изразяващи се в пазарната цена на допълнителния парцел земя (чл. 282, ал. 2, пр. 1 и пр. 2, вр. с ал. 1, пр. 3 от НК). Второинстанционният съд преквалифицира деянието по чл. 282, ал. 2, пр.2 от НК, като приема, че от него не са настъпили вредни последици, тъй като анексът е нищожен договор, сключен от неоправомощено лице, и следователно негоден да прехвърли собствеността върху допълнителната площ земя.

 

 

СХЕМА 3 ,,ПРЕСТЪПНА ПРИВАТИЗАЦИЯ"​

Р № 508/10.01.2011 г. на III НО по НД № 2470/2011 г., с което е оставено в сила Решение № 194/15.06.2011г. на САС по ВНОХД № 232/2011г., с което е потвърдена Присъда от 09.02.2011г. на ОС-Монтана по НОХД № 82/2010 г. През 2007 г. в нарушение на правилата управител на общинско еднолично дружество сключва два договора, по които е наемодател на помещения в общинска сграда (поликлиника) за срок от по три години с месечна цена 500 и 1000 лева. Наемател е търговско дружество, което не развива дейност и не е регистрирано като лечебно заведение. Във всеки договор е уговорена клауза за неустойка при предсрочно прекратяване с 15-дневно предизвестие в размер на 10 000 и 25 000 лева, дължима за всеки месец до края на срока. Уговорено е споровете между страните да се решават от конкретен арбитражен съд. Месец по-късно управителят на общинското дружество наемодател прекратява и двата договора, без да излага мотиви и без да уведоми принципала на дружеството (Общинския съвет), като се позовава на клаузите за неустойка. Наемателят предявява искове пред арбитражния съд за изплащане на неустойка в размер на общо 35 000 лева / месец до края на тригодишния срок на договорите. Пред арбитражния съд е представено нотариално пълномощно от името на подсъдимия, съгласно което общинското дружество се съгласява с исковите претенции и не оспорва заплащането на неустойка. Исковете са уважени и съдът издава изпълнителен лист за принудително изпълнение за обща сума от близо 120 000 лева. Изпълнението се насочва към сградата на длъжника с пазарна цена над 2 300 000 лева. Управителят е осъден за безстопанственост по чл.219, ал.4, вр. ал.3 и ал.1 от НК.

 

 

СХЕМА 4 ,,АМНИСТИЯ"

През април 2009 г. влиза в сила Закон за амнистия, който обхваща деяния, квалифицирани като непредпазлива безстопанственост. С Решение № 447/2009 г. на САС по ВНОХД № 715/2009 г. присъдата на СГС е отменена и производството прекратено, като гражданският иск е отхвърлен. Решението не е протестирано и е влязло в сила. Вж. постоянна обратна практика: ТР № 2/2012 на ОСНК Р №535/2009 по НД №564/2009 г. Р № 5/2010 г. по НД № 645/2009 г. на ІІІ НО на ВКС Р № 37/2010 г. по НД № 700/2009 г. на І НО на ВКС Р № 149/2010 г. по НД № 44/2010 г. на ІІ НО на ВКС Р № 338/2009 г. по НД № 255/2009 г. на ІІІ НО на ВКС.

НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС

КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ВАЛУТЕН ЗАКОН

ЗАКОН ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА

ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯТА

ТЪРГОВСКИ ЗАКОН

ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОХОДИТЕ

ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА

ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА 

КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ВАЛУТЕН ЗАКОН

ЗАКОН ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА

ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯТА

ТЪРГОВСКИ ЗАКОН

ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОХОДИТЕ

ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА

ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА

ЗАКОН СРЕЩУ ПАЗАРНИТЕ ЗЛОУПОТРЕБИ С ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ

ТЪРГОВСКИ ЗАКОН

ЗАКОН ЗА ДОГОВОРИТЕ ЗА ФИНАНСОВО ОБЕЗПЕЧЕНИЕ

ЗАКОН ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

ЗАКОН ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ

ЗАКОН ЗА УРЕЖДАНЕ НА СТАРИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО БАНКОВИ КРЕДИТИ

 

 

 

 

 

 

 

 

1. ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 9 ОТ 25.12.1961 Г., ПЛЕНУМ НА ВС (ПО НЯКОИ ВЪПРОСИ ВЪВ ВРЪЗКА С ГРАЖДАНСКИЯ ИСК В НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС ОСНОВАНИЕ НА ИСКА, ИЗМЕНЕНИЕТО МУ, ПОПРАВЯНЕ НА ДОПУСНАТИ ФАКТИЧЕСКИ ГРЕШКИ В ПРИСЪДАТА)
2. ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 3 ОТ 25-27.06.1970 Г. ПО Н. Д. № 3/1970 Г., ПЛЕНУМ НА ВС, (НЯКОИ ОСНОВНИ ВЪПРОСИ ЗА ДЛЪЖНОСТНИТЕ ПРИСВОЯВАНИЯ НА ОБЩЕСТВЕНО ИМУЩЕСТВО)
3. ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 7 ОТ 23.12.1976 Г. ПО Н. Д. № 10/1976 Г., ПЛЕНУМ НА ВС (ПО НЯКОИ ВЪПРОСИ НА СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА ПО ДЕЛАТА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО СТОПАНСТВО)
4. ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 8 ОТ 28.12.1978 Г. ПО Н. Д. № 5/1978 Г., ПЛЕНУМ НА ВС (ПО НЯКОИ ВЪПРОСИ НА ДОКУМЕНТНАТА ИЗМАМА)
5. ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2 ОТ 09.06.1980 Г. ПО Н. Д. № 2/1980 Г., ПЛЕНУМ НА ВС (НЯКОИ ОСНОВНИ ВЪПРОСИ ЗА ДЛЪЖНОСТНИТЕ ПРИСВОЯВАНИЯ НА ОБЩЕСТВЕНО ИМУЩЕСТВО (ОБОБЩАВАНЕ СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА ПО НЯКОИ ВЪПРОСИ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА ПО СЛУЖБА)
6. ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 6 ОТ 15.11.1973 Г. ПО Н. Д. № 2/1973 Г., ОСНК НА ВС (понятия за вредни последици)
7. ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 73 ОТ 23.12.1974 Г. ПО Н. Д. № 66/1974 Г., ОСНК НА ВС (ОТНОСНО ОПРЕДЕЛЯНЕ ПОНЯТИЕТО “ДЛЪЖНОСТНО ЛИЦЕ”)
8. ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 62 ОТ 26.05.1978 Г. ПО Н. Д № 61/1977 Г., ОСНК НА ВС (РАЗГРАНИЧАВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ОТ АДМИНИСТРАТИВНОТО НАРУШЕНИЕ ПО ЧЛ. 225, АЛ. 6 НК И ЧЛ. 232, АЛ. 3 НК)
9. ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 30 ОТ 13.04.1979 Г. ПО Н. Д. № 20/1979 Г., ОСНК НА ВС (ОТГОВОРНОСТ ПО ЧЛ. 219 НК НА ОТГОВОРНИТЕ ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА ПРИ БЕЗДЕЙСТВИЕ И ПОГАСЯВАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА ПО ДАВНОСТ)
10. ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 50 ОТ 22.12.1980 Г. ПО Н. Д. № 38/1980 Г., ОСНК НА ВС (РАЗГРАНИЧАВАНЕ МЕЖДУ ДЛЪЖНОСТНОТО ПРИСВОЯВАНЕ ПО ЧЛ. 201-205 НК И ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ПО СЛУЖБА – ЧЛ. 282 НК)
11. ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 40 ОТ 27.12.1988 Г. ПО Н. Д. № 36/1988 Г., ОСНК НА ВС
12. ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 5 ОТ 05.04.2006 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 5/2005 Г., ОСГК И ОСТК НА ВКС
13. ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №4 ОТ 12.03.2016 Г. ПО ТЪЛК. Д. №4/2015 Г. (ДАНЪЧНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ)
14. РЕШЕНИЕ № 14 ОТ 19.01.1979 Г. ПО Н. Д. № 4/79 Г., ОСНК НА ВС (Чл. 219 и чл. 220 от НК)
15. РЕШЕНИЕ № 4 ОТ 11.03.1982 Г. ПО Н. Д. № 59/81 Г., ОСНК НА ВС (КОГАТО УМИШЛЕНАТА БЕЗСТОПАНСТВЕНОСТ ПО ЧЛ. 219, АЛ. 3 НК Е УЛЕСНИЛА ИЗВЪРШЕНОТО ДЛЪЖНОСТНО ПРИСВОЯВАНЕ ПО ЧЛ. 205, АЛ. 1, Т. 3 ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 202, АЛ. 2, Т. 1 НК, ТЯ СЕ ПОГЛЪЩА ОТ НЕГО)
16. РЕШЕНИЕ № 103 ОТ 28.12.1987 Г. ПО Н. Д. № 96/87 Г., ОСНК НА ВС (СУБЕКТ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ПО ЧЛ. 220 НК)
17. РЕШЕНИЕ № 214 ОТ 14.11.1995 Г. ПО Н. Д. № 99/1995 Г., I Н. О. НА ВС (ОТНОСНО НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ ЗА ГАРАНТИРАНЕ ПРЕД БАНКИ НА ОТПУСНАТИ ОТ ТЯХ КРЕДИТИ В ПОЛЗА НА ЧАСТНИ ЛИЦА.)
18. РЕШЕНИЕ № 235 ОТ 10.12.2003 Г. ПО Н. Д. № 79/2003 Г., III Н. О. НА ВКС (длъжностно лице, престъпление по служба)
19. РЕШЕНИЕ № 553 ОТ 14.10.2005 Г. ПО Н. Д. № 1064/2004 Г. I Н. О. НА ВКС (изпиране на пари)
20. РЕШЕНИЕ № 667 ОТ 11.07.2006 Г. ПО Н. Д. № 119/2006 Г. I Н. О. НА ВКС (вреда по чл. 220)
21. РЕШЕНИЕ № 7 ОТ 22.05.2006 Г. ПО Н. Д. № 603/2005 Г., I Н. О. НА ВКС (ПРЕСТЪПНАТА НЕИЗГОДНОСТ ПРИ СКЛЮЧВАНЕТО НА ЕДНА СДЕЛКА МОЖЕ ДА СЕ ПРОЯВИ КАТО ПЪЛНА ЛИПСА НА НЕОБХОДИМОСТ ОТ СКЛЮЧВАНЕТО Й.)

Длъжностни престъпления (чл. 282 от НК)

 

P_107_10 СГС (282) А.М.Д.

П_21_11 САС (282) Д.С.Д.

П_37_10 САС (203_282) С.К.П.

П_219_10 СГС (282) Д.С.Д.

П_267_09 СГС (220_282) Ф.Д.Б.

Р_08 САС (220_282) П.Т.К.

Р_09 САС (282) К.С.Ш.

Р_49_05 II ВКС (282)

Р_64_11 САС (220_282) Ф.Д.Б.

Р_103_06 ПАС (282) К.Г.В.

Р_144_10 СAС (282) К.Б.Б.

Р_154_97 II ВКС (219_282) Л.

Р_189_09 II ВКС (282) К.С.Ш.

Р_235_03 III ВКС (282) Н.П.

Р_273_12 III ВКС (220_282) Д.Ф.Б.

Р_297_05 I ВКС (282)

Р_470_08 III ВКС (282)

Данъчни престъпления (чл. 255-256 от НК)

 

P_492_09 САС (254) Л.Л.А_С.С.К.

П_17_12 ПОС (255) Х.И.Д

П_42_09 ОС СтЗ (257) Т.С.С и Г.Г.Г

П_50_12 ОС СтЗ (255) А.И.Ц

П_55_11 ОС Пловдив (257) Л.Н.Л

П_63_11 ПОС (255) А.Н.М.

П_106_12 ВОС (257) С.Г.Т

П_420_11 ОС Бургас (255) К.С.М.

Р_ 08 ОС Велико Търново (256)

Р_06 АС Велико Търново (257) С.Ц.М.

Р_08 САС (257) Г.С.И.

Р_10_10 АС Бургас (257) И.Г.Б.

Р_13_13 III ВКС (255) Х.И.Д.

Р_15_12 II ВКС (257) М.Д.В_П.П.В.

Р_29_12 БАС (255) К.С.М

Р_52_12 АС Варна (257) С.Г.Т

Р_54_12 АС Пловдив (257) Л.Н.Л.

Р_83_12 ПАС (255) А.И.Ц.

Р_84_09 III ВКС (256) З.Т.К.

Р_89_12 ПАС (255) Й.П.Щ

Р_95_10 АС Велико Търново (257) М.И.Н.

Р_97_10 АС Бургас (257) М.К.Т.

Р_109_11 АС Пловдив (255) А.Н.М.

Р_124_10 I ВКС (256) Т.С.С. и Г.Г.Г.

Р_138_12 ПАС (257) Х.И.Д.

Р_172_11 АС Бургас (257) М.К.Т.

Р_179_11 АС Бургас (257) М.Д.В_П.П.В.

Р_253_10 АС Велико Търново (257) К.А.П.

Р_257_12 АС Велико Търново (257) Л.

Р_267_09 III ВКС (257) И.В.И.

Р_286_10 III ВКС (257) И.Г.Б.

Р_296_12 I ВКС (257) Л.С.Ц.

Р_305_12 I ВКС (255) Р.Х.П.

Р_326_12 II ВКС (257) Л.Н.Л.

Р_360_08 II ВКС (212_256) Р.М.К_Ф.М.К_А.Т.А_С.Г.М

Р_373_12 III ВКС (255) Й.П.Щ

Р_396_09 III ВКС (257) Г.С.И.

Р_418_12 III ВКС (257) С.Г.Т

Р_484_11 I ВКС (257) М.К.Т.

Р_484_11 II ВКС (255 ) А.Н.М

Р_537_12 III ВКС (257) В.Г.З_Т.П.А_А.Н.А.

Р_566 II ВКС (256) И_К_Д_Г

Изпиране на пари (чл. 253 от НК)

 

173_010 БОС -(253) Д.Ж.Ж. Митьо_Очите

П_17_11 ВОС (253) Б.Т.Й

П_39_11 ВОС (253) У.Е.Н

П_64_11 ПОС (253) В.М.Г

Р 12_12_II (253) Б.Т.Й

Р_12_12 II ВКС (253) Б.Т.Й

Р_58_12 ПАС (253) В.М.Г

Р_107_11 АС Варна (253) У.Е.Н

Р_231_12 III ВКС (253) В.М.Г.

Р_258_12 II ВКС (251_253) A.A.

Р_276_11 II ВКС (253) Д.Ж.Ж_Митьо Очите

Р_387_12 II ВКС (253) П.Х.П_Амигоса

Р_424_10 I ВКС (253) Д.Ж.Ж._Митьо Очите

Р_553_05 I ВКС (253) Мерцедес

Р_ 08 ОС Велико Търново (256)

Р_06 АС Велико Търново (257) С.Ц.М.

Р_10_10 АС Бургас (257) И.Г.Б.

Р_12_12 II ВКС (253) Б.Т.Й

Р_13_13 III ВКС (255) Х.И.Д.

Р_15_12 II ВКС (257) М.Д.В_П.П.В.

Р_29_12 БАС (255) К.С.М

Р_52_12 АС Варна (257) С.Г.Т

Р_54_12 АС Пловдив (257) Л.Н.Л.

Р_58_12 ПАС (253) В.М.Г

Р_66_09 II ВКС (252) П.Г.К.

Р_83_12 ПАС (255) А.И.Ц.

Р_84_09 III ВКС (256) З.Т.К.

Р_89_12 ПАС (255) Й.П.Щ

Р_95_10 АС Велико Tърново (257) М.И.Н.

Р_97_10 АС Бургас (257) М.К.Т.

Р_107_11 АС Варна (253) У.Е.Н

Р_109_11 АС Пловдив (255) А.Н.М.

Р_124_10 I ВКС (256) Т.С.С. и Г.Г.Г.

Р_138_12 ПАС (257) Х.И.Д.

Р_172_11 АС Бургас (257) М.К.Т.

Р_179_11 АС Бургас (257) М.Д.В_П.П.В.

Р_231_12 III ВКС (253) В.М.Г.

Р_253_10 АС Велико Търново (257) К.А.П.

Р_257_12 АС Велико Търново (257) Л.

Р_258_12 II ВКС (251_253) A.A.

Р_267_09 III ВКС (257) И.В.И.

Р_276_11 II ВКС (253) Д.Ж.Ж_Митьо Очите

Р_286_10 III ВКС (257) И.Г.Б.

Р_296_12 I ВКС (257) Л.С.Ц.

Р_305_12 I ВКС (255) Р.Х.П.

Р_326_12 II ВКС (257) Л.Н.Л.

Р_360_08 II ВКС (212_256) Р.М.К_Ф.М.К_А.Т.А_С.Г.М

Р_373_12 III ВКС (255) Й.П.Щ

Р_387_12 II ВКС (253) П.Х.П_Амигоса

Р_406_12 II ВКС (212_253) У.Е.Н

Р_418_12 III ВКС (257) С.Г.Т

Р_424_10 I ВКС (253) Д.Ж.Ж._Митьо Очите

Р_484_11 I ВКС (257) М.К.Т.

Р_484_11 II ВКС (255 ) А.Н.М

Р_537_12 III ВКС (257) В.Г.З_Т.П.А_А.Н.А.

Р_553_05 I ВКС (253) Мерцедес

Р_566 II ВКС (256) И_К_Д_Г

П_23_2012 _САС М.Н.

Лихварство (чл. 252 от НК)

 

Р_ 147_10 III ВКС (252) П.Г.К.

Р_115_11 АС Пловдив (252) Т.Г.Т.

Р_136_12 ПАС (252) Ж.Г.Б.

Р_538_11 II ВКС (252) Т.Г.Т.

Р_66_09 II ВКС (252) П.Г.К.

Безстопанственост (чл. 219-220 от НК)

 

 

 

 

П_7_76 П на ВС (219_220)

П_193_10 СГС (220) А.М.Д.

П_252_12 СГС (220) А.М.Д.

П_267_09 СГС (220_282) Ф.Д.Б.

Р_08 САС (220_282) П.Т.К.

Р_25_10 Г. II ВКС (219) Амнистия Д.Г.К

Р_60_11 I ВКС (219) Т.Д.Д.

Р_64_11 САС (220_282) Ф.Д.Б.

Р_112_11 I ВКС (219) Х.А.А_Г.П.А._ ДЕЛОТО_АГРОБИЗНЕСБАНК

Р_154_97 II ВКС (219_282) Л.

Р_186_10 III ВКС (219) T_Е.Х.

Р_196_10 III ВКС (219_220) Б.Т.Д._ДСК

Р_273_12 III ВКС (220_282) Д.Ф.Б.

Р_274_06 ПАС (219)

Р_303_09 II ВКС (219_220)

Р_359_09 III ВКС (219) Е.М.З.

Р_417_09 САС (219) Л.А.Д.

Р_434_91 I ВС (201_203_219)

Р_441_97 II ВКС (219) А.М_П.И.

Р_466_11 III ВКС (219) И.Л.Г.

Р_473_09 II ВКС (219_220)

Р_477_08 III ВКС (219) Т.И.Т.

Р_554_95 II ВС (219)

Р_676_03 I ВКС (219)

Р_2008 САС (219) Д.М.К_Т.Б.Е_К.Г.К

Тук ще е текстът от снимките!

 

 

 

 

 

П_09 АС Пловдив (212) М.М.Д.

Р_102_12 ПAС (210_304) И.Л.Я.

Р_118_11 ОС СтЗ (210_304б) И.Л.Я.

Р_360_08 II ВКС (212_256) Р.М.К_Ф.М.К_А.Т.А_С.Г.М

Р_406_12 II ВКС (212_253) У.Е.Н

Р_459_10 I ВКС (212) М.М.Д.

Р_459_10 АС Пловдив (212) М.М.Д.

Р_2008 САС (212) Г.И.П.

Р_2008 САС (212) З.Л.М.

Тук ще е текстът от снимките!

 

 

 

П_25_11 САС (203) И.М.Н.

П_37_10 САС (203_282) С.К.П.

Р_3_09 III ВКС (206) В.Т.М.

Р_29_12 III ВКС (202) Х.Ц.В.

Р_168_10 САС (202) Х.Ц.В.

Р_229_10 III ВКС (203) Х.А.А.

Р_311_12 САС (203) А.М.Д.

Р_380_11 САС (203) Х.Ц.В.

Р_406_10 I ВКС (202) Х.Ц.В.

Р_434_91 I ВС (201_203_219)

1. Конституционни основи на пазарната икономика (д-р Мартин Белов), публикувана в сп. Теза, 7/ 2013 г.
2. Правни гаранции срещу измамливи действия в гражданското и търговското право на Република България (д-р Стоян Ставру), публикувана в сп. Общество и право, бр.4/2014 г.
3. Данъчни измами при вътреобщностните доставки – престъпни схеми и относима европейска юриспруденция (Николай Терзиев), публикувана в сп. Общество и право, бр.10/2013 г.
4. Електронното управление като стратегия за превенция на финансовата киберпрестъпност (Виктор Модев), сп. Теза, бр.8/2014
5. Престъпни схеми и съдебни практики срещу изпиране на пари. Разграничения от близки състави и от предикатната дейност – част 1 и 2 (доц д-р Ива Пушкарова), сп. Теза, бр.8 и 9/2014
6. Данъчните престъпления по чл. 255-255А и чл. 256 от НК: някои проблеми на съдебната практика (доц. д-р. Ива Пушкарова, сп. Съвременно право, бр.2/2015)
7. Значение на действителността на стопанската дейност, източник на облагаемия доход, за съставомерността на данъчното престъпление. Наказателна и гражданска отговорност на престъпния субект (доц. д-р. Ива Пушкарова, сп. Общество и право, 2015)
8. Обхват, цели, материалноправни и процесуалноправни аспекти на ФИНАНСОВОТО ПРОФИЛИРАНЕ, Ръководство, Ива Пушкарова, ВСС, 2015 г. Ръководството включва основни понятия, информация и подробен анализ на приложимото българско и европейско законодателство, включително национална съдебна практика, относима практика на Съда на Европейските общности, приложими правни стандарти, подбрани илюстративни казуси от българската и чуждестранната практика, представяне на основни трудности при правоприлагането, примери за добри и непрепоръчителни български и европейски практики, богата препоръчителна научна и аналитична литература, компилации на съдебни актове и списък на полезни бази-данни. Ръководството изготвено в изпълнение на проект ,,Повишаване на компетентността и професионалната квалификация на съдии, прокурори и следователи, както и на административните ръководители на органите на съдебната власт чрез организиране и предоставяне на обучения от ВСС", реализиран от ВСС с финансовата подкрепа на ОПАК 2007-2013.
9. Схеми на финансова и стопанска престъпност в Европа: българска съдебна практика (доц. д-р Ива Пушкарова), публикувана в сборник ,,Европейски перспективи за развитие на наказателното законодателство”, УИ ,,Св. Климент Охридски”, 2014 г.
10. Понятие за стопански престъпления. Съпоставка между българската и германската уредба“, Сава Петров. Авторът е прокурор във Върховната касационна прокуратура. Изследването е разработено в Института по международно наказателно право ,,Макс Планк” във Фрайбург, Германия, през 2006 г. То предлага подробна и ерудирана наказателноправна характеристика на стопанските престъпления като вид престъпна дейност, като обсъжда относимата съдебна практика и законодателство на Германия и и сравнява с българското правораздаване и законодателство в материята към 2006 г. Въпреки изтеклото време, повечето изводи са запазили своята валидност.
11. Правна уредба на защитата на финансовите интереси на Европейския съюз (част 1и част 2), Христо Христев, сп. Теза бр.1 /2011 г. и 2/2012 г.