Фондация за развитие на правосъдието

редседателят на Управителния съвет на Фондацията за развитие на правосъдието доц. д-р Ива Пушкарова представи анализ на механизмите за институционален натиск върху магистрати и защитните прегради срещу него на конференцията „Правосъдие под наблюдение: европейски стандарти срещу тайното следене и профилирането на магистрати“, проведена на 22 октомври 2026 г. в София.

Изложението ѝ „Сигнали, проверки и информационен натиск върху магистрати. Механизми, институционални филтри и рискове от мафиотизация“ беше част от панела за международния опит при справяне с кризи, мрежи за влияние и въздействие на службите за сигурност върху правосъдието.

Участието й бе по покана на организаторите - Съюза на съдиите в България и Българския Хелзинкски комитет.

Изследването се основава на официално предоставени над 1000 прокурорски преписки и актове на закритата Специализирана прокуратура и Софийската градска прокуратура за 2017–2023 г. Проследени са първоначалните сигнали, движението на проверките, включването на други органи, събирането на информация и действието на защитните институционални прегради. Анализирани са и данни на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за разрешаването, прилагането и контрола на СРС за периода 2017 г. – 31 юли 2026 г.

 

Институционалният натиск може да възникне чрез натрупването на формално допустими действия, които поставят магистрата в продължителна зависимост от проверяващите органи

 

Пушкарова обясни, че този резултат не изисква непременно предварителен замисъл или координация между всички участници. Всеки орган може да разглежда собственото си действие като обичайно упражняване на правомощия, докато общата последователност произвежда несъразмерно професионално, репутационно и информационно въздействие. В основата стои неравновесието между ниската цена на задействането на институцията и високата цена на защитата за засегнатия магистрат. Предмет на натиска е професионалната автономия на магистрата. 

 

 

 

Председателят на Управителния съвет на Фондацията за развитие на правосъдието доц. д-р Ива Пушкарова участва в годишното отчетно Общо събрание на Съюза на съдиите в България, проведено на 25–26 септември 2026 г. в Пловдив. При откриването тя отправи приветствие към съдийската общност, а във втория ден представи междинни резултати от изследване на сигналите, предварителните проверки и информационното въздействие като възможни механизми за натиск върху магистрати.

„Институционалният натиск работи чрез изолация“ беше едно от основните послания в приветствието ѝ. Пушкарова постави въпроса за отговорността на професионалната общност, когато отделният магистрат е принуден сам да понесе личните, репутационните, кадровите и професионалните последствия от своята независимост. Според нея, докато в спокойно време обичайното развитие на професионалните организации позволява постепенно постигане на целите, разделните времена на изпитания изискват от тези организации „да защитят самата възможност професията да остане вярна на своето предназначение“.

В словото си тя очерта конкретните възможности за такава защита: общността да направи видими механизмите, скрити зад формално допустими административни действия, да даде глас на хората, които поради положението си не могат да говорят свободно, и да превърне индивидуалния проблем в предмет на общ професионален разговор и институционална отговорност.

„Способността да запазиш солидарност дори с човек, с когото не си съгласен, е едно от най-важните качества на независимата съдийска общност“, подчерта Пушкарова. „Увереността, че принадлежиш към общност, която няма да замълчи и няма да те изостави, когато си подложен на неправомерен натиск, е мощно оръжие срещу него. Мълчанието пред натиска върху един превръща неговата уязвимост в уязвимост на цялата общност.“
Тя свърза тази солидарност с отговорността към следващите поколения магистрати: „Това е отговорност и пред съдиите, които днес са подложени на натиск, и пред онези, които утре ще наследят професия, в която независимостта е защитена с усилията на поколения магистрати, а не спомен за ценности, които не сме опазили.“
В края на приветствието Пушкарова призова да се съхрани възможността Съюзът да бъде място за свободно професионално говорене и подкрепа: „Пазете хората, които правят това възможно. Професионалната солидарност се изгражда трудно, но е безценна в мигове на изпитание.“
„В разделни времена най-голямата сила на една общност е да не допусне разногласия по второстепенни теми да отслабят защитата на общите ѝ ценности“, заяви тя и завърши с думите: „Благодаря, че през всичките тези години останахме свързани".
На 26 септември Пушкарова участва заедно с адв. Адела Качаунова в панела за използването на специални разузнавателни средства и предварителни проверки като възможни форми на натиск върху съдии. Представеният от Пушкарова качествен анализ се основава на няколко обемни масива от прокурорски преписки и актове след 2017 г., включително подробно проследени 400 преписки за периода юли 2018 г. – юли 2022 г., както и на данни на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства до 31 юли 2026 г. Пушкарова изрично подчерта, че изводите са направени върху частичен анализ на масивите и пълното изследване на оставащите под 40% от данните ще завърши в края на октомври, когато ще бъде публикувано и пълното изследване...

На 16.07.2026 г. Управителният съвет на Фондация за развитието на правосъдието взе решение да прекрати Рамковото споразумение за партньорство с Асоциацията на прокурорите в България, подписано на 30.06.2011 г.

В изпратеното днес до АПБ уведомление за прекратяването се казва, че „решението е резултат от цялостна преценка на развитието на отношенията между двете организации след април 2025 г. и по-конкретно на последователните действия на ръководството на Асоциацията на прокурорите в България, довели до окончателното разрушаване на взаимното доверие, върху което партньорството беше изградено и развивано в продължение на 14 години.“

Фондацията е поискала Асоциацията на прокурорите в България да премахне от интернет страницата и официалните си комуникационни канали всички текстове и материали, които създават невярното впечатление, че между двете организации продължава да съществува действащо партньорство.

В заключение, въпреки прекратяването на партньорството, Фондация за развитието на правосъдието изразява уважението си към многобройните членове на Асоциацията на прокурорите в България и към предишните ѝ ръководства, с които през 14-годишното партньорство бяха изградени отношения на професионализъм, взаимно уважение и доверие и бяха осъществени множество значими инициативи в обществен интерес.

На 16.07.2026 г. проектът „Темида вижда детето – 2“ завърши окончателно след приемане без забележки на всички отчети от финансиращата организация - семеейна фондация ,,Лъчезар Цоцорков“.

Проектът бе изпълнен от Фондация за развитие на правосъдието в партньорство с единадесет национални институции и професионални организации – НИП, ВКС, НБПП, НКБТХ, ДАЗД, СЮБ, ЦИД, НМД, БАПЧ, ПУЛС и ЦОА ,,Кръстю Цончев“.

След една интензивна година проектът оставя след себе си не само десетки обучени професионалисти от всички институции и съсловия, които влизат в досег с дете в наказателно производство, но и работеща система за продължаващо професионално развитие в областта на детското наказателно правосъдие.

Разработеният по проекта електронен Самообучител вече е интегриран в електронните системи на Националния институт на правосъдието (НИП) и се използва за обучение и сертифициране, обучителният модел е надграден с нови нива и нови целеви групи, а натрупаният практически опит е използван при разработването на националния образователен стандарт на НИП за магистрати с наказателноправен профил.

Най-прекият резултат от проекта е разширяването и консолидирането на професионалната общност, подготвена да работи с деца в наказателното производство.

Една от основните цели на проекта е резултатите от обучението да бъдат трайно вградени в практиката на институциите, а не да останат в рамките на отделни проектни дейности.

В своята цялост проектът „Темида вижда детето – 2“ свързва в единна система разработването на професионални компетентности, продължаващото самообучение, институционалното сертифициране, националните образователни стандарти и независимата оценка на резултатите. По този начин проектът не само разширява професионалния капацитет на специалистите, работещи с деца в наказателното производство, но и създава механизми този капацитет да се поддържа, развива и възпроизвежда дългосрочно. Именно в това се състои неговият най-съществен принос – превръщането на натрупаните знания, опит и партньорства в траен институционален ресурс за устойчивото развитие на детското наказателно правосъдие в България.

Фондация за развитие на правосъдието публикува аналитичен доклад за ефективността на тристепенния обучителен модел за професионално развитие, разработен по проектите „Темида вижда детето“ и „Темида вижда детето – 2“.

Анализът обобщава резултатите от всички проведени обучения през периода 2024–2026 г. и проследява развитието на участниците през трите последователни обучителни нива.

Докладът показва, че моделът представлява не поредица от самостоятелни обучения, а последователна методология за професионално развитие, при която всяко ниво изпълнява различна, но функционално свързана роля. Първото ниво изгражда обща комуникационна култура, умения за работа в екип и саморефлексия. Второто развива специализирани знания и практически умения за работа с деца в наказателното производство, включително прилагането на адаптирани и щадящи процедури. Третото интегрира придобитите знания и умения чрез развитие на професионален интегритет, аналитично мислене, критична рефлексия и интердисциплинарен подход. Именно последователността между трите нива създава устойчивия трансформационен ефект на обучителния модел.

Емпиричният анализ показва, че въздействието на модела надхвърля традиционното разбиране за професионално обучение като процес на усвояване на знания и умения. Наред с повишаването на професионалната компетентност се наблюдават устойчиви промени в начина, по който участниците анализират професионалните ситуации, взаимодействат с представители на други институции и възприемат собствената си роля при защитата на най-добрия интерес на детето.

Сред най-значимите резултати са развитието на общ професионален език между различните професионални общности, преодоляването на професионалната обособеност, разширяването на професионалната перспектива отвъд традиционните институционални граници, изграждането на междуинституционално доверие и формирането на устойчиви професионални общности, които продължават да обменят опит и да си сътрудничат и след приключване на обученията. Анализът отчита и ясно изместване на обучителните потребности – от търсене на конкретни техники и готови решения към стремеж за по-задълбочено разбиране на психологическите, социалните и етичните измерения на работата с деца.

Един от основните изводи е, че ефективността на модела не се дължи на отделни обучителни компоненти, а на тяхното последователно надграждане. Съчетаването на мултидисциплинарна обучителна среда, практически симулации, професионална рефлексия и поетапно развитие на компетентностите създава устойчива основа за формиране на професионална култура, основана на сътрудничество, професионален интегритет и поставяне на детето в центъра на наказателното производство.

Докладът определя тристепенния модел като методологично последователен, емпирично ефективен, устойчив и с висока практическа приложимост. Направените изводи сочат, че разработената методология има потенциал да бъде адаптирана и използвана и при други специализирани обучения в съдебната система, където комплексните обществени проблеми изискват едновременно висока професионална компетентност, интердисциплинарно мислене и ефективно междуинституционално взаимодействие.​

В рамките на проекта „Темида вижда детето – 2“ Фондацията за развитие на правосъдието разработи специализиран електронен Самообучител по детско правосъдие – иновативна онлайн платформа, предназначена да подпомага продължаващото професионално обучение и самоподготовката на магистрати и други специалисти, работещи с деца в наказателното производство.

Самообучителят е създаден като естествено продължение на тристепенния обучителен модел по проекта. Докато присъствените обучения развиват практически умения, професионално мислене и мултидисциплинарно взаимодействие, електронната платформа предоставя възможност знанията да бъдат систематизирани, затвърдени и надграждани по всяко време чрез самостоятелна работа.

Самообучителят е разработен като дългосрочен инструмент за продължаващо професионално обучение. В рамките на проекта той беше предоставен на Националния институт на правосъдието, който вече го използва в своя електронен портал като част от системата за дистанционно обучение и сертифициране на магистрати.

Паралелно с това Фондацията за развитие на правосъдието продължава да развива платформата с ново съдържание и функционалности за по-широка професионална аудитория. Самообучителят е публично достъпен на интернет страницата на Фондацията и е замислен като постоянно разширяваща се среда за учене, обмен на знания и изграждане на устойчива мултидисциплинарна общност в областта на детското правосъдие. Той беше разработен с помощта на стажанти от Стажантската програма на ФРП, създадена също по проекта. 

Два месеца след завършването си той има над 30 регистрирани потребители и над 150 уникални посещения от нерегистрирани потребители.

The Seventh Training Group has successfully completed the third and final level of the three-stage Child Justice Training Programme implemented under the Themis Sees the Child II project of the Foundation for Justice Development. The training, entitled Good Practices in Criminal Proceedings Involving Children: Domestic Violence Cases and Professional Integrity Skills, was delivered by Associate Professor Iva Pushkarova and Petya Popova in Lukovit, 15-17 June 2026.

The programme brought together 25 prosecutors, investigators, judges, police investigators, psychologists and lawyers who had participated in the previous levels of the training cycle. Prosecutors and investigators constituted the largest professional group, while the programme also included a significant number of judges, psychologists and other professionals involved in cases involving children.

As in the previous levels, the practical components received the highest appreciation from participants. Simulations, case-solving exercises and child interview practice were consistently identified as the most valuable and engaging elements of the programme.

However, participant feedback highlights an additional outcome that makes the Seventh Group particularly distinctive. For many participants, the greatest value of the training lay not only in the content itself, but also in the opportunity to work alongside professionals from different disciplines, defend competing viewpoints, discuss controversial solutions and collectively arrive at well-reasoned conclusions in complex cases.

Analysis of participant feedback demonstrates a clear evolution in the development of the group throughout the entire three-level training cycle. While the first level focused primarily on communication, conflict management and understanding individual behavioural patterns, and the second level concentrated on good practices in criminal proceedings involving children and working with vulnerable participants, the third level marked a transition towards a higher order of professional competence.

Participants no longer focused primarily on specific techniques or procedural actions. Instead, they highlighted issues such as professional impartiality, the distinction between personal and professional integrity, the risks of identifying with either victims or offenders, the ability to work effectively in multidisciplinary environments, and the importance of continuous professional reflection.

The Sixth Training Group has successfully completed the third and final level of the three-stage Child Justice Training Programme implemented under the Themis Sees the Child II project of the Foundation for Justice Development. The training, entitled Good Practices in Criminal Proceedings Involving Children: Domestic Violence Cases and Professional Integrity Skills, was delivered by Associate Professor Iva Pushkarova and Petya Popova at the Stara Zagora Mineral Baths resort from 10 to 12 June 2026.

The programme brought together 23 prosecutors, investigators, judges, police investigators, psychologists and lawyers who had successfully completed the previous two levels of training. Prosecutors and investigators constituted the largest professional group. Participants represented all appellate regions of Bulgaria.

Designed as the concluding stage of the training model, the third level aimed to build upon the knowledge and skills acquired during the previous stages by addressing some of the most challenging issues in child-sensitive criminal justice: offences committed in the context of domestic violence, the maintenance of professional impartiality, and the development of sustainable standards of professional integrity.

The programme combined interactive lectures, group-based case analysis, simulations of multidisciplinary coordination mechanisms, and practical exercises in planning and conducting child interviews. Particular attention was devoted to the criminological characteristics of domestic violence, victim and offender profiles, mechanisms of dependency and escalation, and the risks of bias and loss of professional distance when dealing with emotionally demanding cases.

As in the previous levels, the practical components had the strongest impact on participants. Complex case simulations, group discussions, multidisciplinary exercises and child interview simulations were consistently identified as the most valuable and engaging elements of the programme. Participants particularly appreciated the opportunity to exchange professional perspectives across institutional and disciplinary boundaries, confirming one of the greatest strengths of the multidisciplinary training model.

Analysis of participant feedback demonstrates a clear progression in the development of the Sixth Group throughout the entire three-level training cycle. While the first level focused primarily on communication, teamwork and conflict management, and the second level concentrated on good practices in criminal proceedings involving children and techniques for working with vulnerable children, the third level marked a qualitative shift towards higher-order professional competencies.

Двудневно  обучение по правосъдие за дете по проекта ,,Темида вижда детето-2“ на ФРП се проведе на 25–26 април 2026 г. в София. То бе на тема ,,Добри практики за провеждане на наказателни производства с участие на дете“ (съкратен курс за студенти и докторанти) и бе реализирано от обучителния екип Ива Пушкарова и Петя Попова за Девета обучителна група.

Групата включваше 18 участници, всички от Кръжока по криминология към Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Сред тях преобладава студенти по право в трети и четвърти курс, но и наскоро дипломирани специалисти в началото на професионалния си път като съдии, докторанти, адвокати.

Съдържанието на обучението бе разработено съобразно профила на групата, за който е характерен ранен етап на професионално развитие – с ограничен практически опит и липса на изградена практическа рамка, което обуславя специфичен обучителен дизайн и подход. Изразен приоритет бе даден на изграждането на фундаментални знания, умения и качества чрез интегриране на правната материя в контекста на т.нар. „меки умения“ – комуникация, емоционална интелигентност и работа в екип. Този подход съответства на логиката на въвеждащо обучение, при което основната цел е не усвояване на детайлно правно знание, а изграждане на базова готовност за неговото разбиране и бъдещо прилагане дори при по-сложни специализирани формати.

Съществен резултат от обучението е ясно изразеният „ефект на открехване“ – участниците преминават от липса на познания към активна заявка за по-задълбочено обучение. Очертаната заявка за бъдещи обучителни формати показва потребност от повече правна конкретика, по-задълбочено разглеждане на процесуални правила и повече практически примери и симулации. Това е индикатор за възникнала вътрешна мотивация и готовност за преминаване към следващ етап на обучителния процес.

Анализът позволява да се проследи ясна когнитивна динамика на обучението: първоначално усвояване на достъпни и преживелищни умения, последвано от висока ангажираност чрез интерактивни методи и завършващо с осъзнаване на дефицити и заявка за задълбочаване на знанията. Тази последователност е характерна за ефективни въвеждащи обучения и е постигната в пълна степен при Девета група.

Обобщените изводи от обучението потвърждават ефективността на модела, при който „меките умения“ функционират като вход към усвояването на правна материя, практическите казуси служат като мост към разбирането ѝ, а ангажираността се генерира чрез преживяване, а не единствено чрез съдържание.

В обратните връзки групата изрази висока удовлетвореност от обучението и даде обща оценка на неговата практическа полезност 4.80 от общо 5.00 бала.

A national seminar entitled “The Child before Themis”, dedicated to children’s access to justice, was held today in Sofia. The event was organized by the Bulgarian Helsinki Committee and brought together representatives of state institutions, non-governmental organizations, academia, and the legal profession.

On 12 March 2026, the second part of the two-level training course “Good Practices for Conducting Criminal Proceedings Involving Children” was held at the Botevgrad District Police Department for the eighth training group under the project “Themis Sees the Child – 2.”

On 19 February 2026, the first module of the two-stage training course “Good Practices for Conducting Criminal Proceedings Involving a Child” was held at the building of the District Police Department in Botevgrad for the Eighth Training Group under the project “Themis Sees the Child – 2.” The event was a joint initiative of the Foundation for the Development of Justice and the District Prosecutor’s Office – Botevgrad, organized at the invitation of the host district prosecution office.

A total of 23 participants took part in the training, including prosecutors, investigating police officers, Juvenile Police Inspectors, and other officials from the Ministry of Interior. The programme combined theoretical input with practical exercises focused on developing “soft skills” for emotional regulation during child interviews, profiling communication styles, and conflict management.

Analysis of participant feedback demonstrates clear acquisition of key knowledge, a high level of satisfaction, strong engagement with the subject matter, and a firm commitment to further practical development in the next stage of the course.

The group showed readiness to progress - from general communication theory to in-depth, case-oriented work focused on the specific challenges of conducting criminal proceedings involving a child.

This outcome provides a solid foundation for the second module of the training, which may build upon the knowledge already acquired through intensive practical work and simulation formats tailored to the real professional environment.

The three-tier training model in child justice, developed and implemented by experts delegated by the Justice Development Foundation under the projects “Themis Sees the Child” and “Themis Sees the Child–2”, leads to sustainable change in professional attitudes, approaches to working with children, and understanding of the role of professionals within the child justice system.

This conclusion is set out in an Analytical Report on the Effectiveness Assessment of the Model, developed using open data and AI technologies. The assessment is based on data from training programmes, methodologies and materials, completed participant feedback forms, surveys on training needs and preferences, and lecturers’ reports from trainings conducted in 2024–2025 in the field of criminal justice involving children under the two aforementioned projects.

The model comprises sequential trainings on the following topics: “Good Practices for Effective Team Functioning within the Coordination Mechanism for Cases Involving Child Victims and Child Offenders”; “Good Practices in Conducting Criminal Proceedings Involving a Child”; and “Good Practices in Conducting Criminal Proceedings Involving a Child. Specificities of Crimes Committed in the Context of Domestic Violence. Techniques for Professional Integrity.”

During the period 2024–2025, 167 participants in seven groups completed the first level, 166 participants in seven groups completed the second level, and 104 participants in six groups completed the third level. The composition of the groups was multidisciplinary. The first two levels were completed by a total of 115 prosecutors and investigators, 22 judges, 13 investigating police officers, and 17 social workers, psychologists, juvenile delinquency inspectors, and lawyers. The third level was successfully completed by 56 prosecutors and investigators, 19 judges, 12 investigating police officers, and 17 representatives of supporting professions. Participants came from all appellate regions, with the largest share at all levels coming from the Sofia Appellate Region, followed by Veliko Tarnovo, Plovdiv, and Varna.

All four trainings at the third level (104 participants), as well as second-level trainings for two groups (50 participants), were conducted in October–November 2025 under the project “Themis Sees the Child–2.”

The report analyses the participants’ baseline competencies prior to each training level and the changes that occurred thereafter. According to the findings, the sequential completion of the three levels establishes a foundation for child-sensitive, adapted, ethical, and effective justice, oriented toward the best interests of the child.

Comparative analysis shows that the training levels do not function as a linear progression with identical effects across all groups, but rather as a system whose outcomes are strongly influenced by the initial profile of participants, group dynamics, and the degree of accumulated professional experience. The three levels are not interchangeable; they are functionally sequential, and their order is a critical condition for effectiveness. While groups differ in pace, they do not differ in direction.